Ланг Ланг предлага основни класики с ръба на шоумен на Барбикан
Няма подозрение кой е бил звездата на пианото, телевизионният сериал, в който членовете на обществеността се снимат, свирейки на пиано на железопътните гари и страсти, които са били високи, защото са открити нови гении, които са открити в никакъв случай не са открити, че са открити в никакъв случай не са открити. Същото, въпреки че не е по този начин, като че ли високопостъпващият китайски пианист може да бъде упрекнат в почиване на лаврите си.
Този солов рецитал в Барбикан е единствено една спирка на обширна международна турне, която продължава добре през лятото, защото той взема същата стратегия за Испания, Югоизточна Азия и Австралия. Рециталите не носят това. По време на пандемията той се концентрира върху вариациите на Голдбърг на Бах, като тежка предизвикателство, защото те идват, а тази рецитална обиколка предлага съществени класики, даже и от време на време да им се води лекуване на шоумен.
Програмата стартира безшумно, безшумно, с пала на Фауре, като върви пръсти в чуваемост. Това беше аранжирането на пиано на бавния танц, който нормално се чува в нежната оркестрова версия на Фаре. В ръцете на Ланг Ланг музиката, която свети в замъглен искра, макар че се споделяше, че личната игра на композитора е много бърза, не снизходително сантиментална като тази.
През 2008 година, в годината, в която играеше на церемонията на откриването на Олимпиада на Пекин, Ланг Ланг, вкара в лондонско осъществяване на Schumann Fantasie in c, което е кратко, което през 2008 година е играл в церемонията на откриването и на Incoher. Тук още веднъж имаше нещо от това, в Крайслиана на Шуман. Ето двете страни на личността на Шуман - импулсивният Флорстан и мечтаният Евсевий - и част от предизвикването е да се извлекат детайлности и изложение от комплицираното писане на пиано на Шуман за всеки. While Lang Lang teases out Eusebius’s inner thoughts nicely, he sees Florestan as an opportunity to play big, loud and fast, racing headlong to the work’s finishing line, as if going for the gold medal in the 100-metre hurdles.
A well-contrasted selection of a dozen Chopin Mazurkas after the interval restored a sense of proportion. Това са отлично фини части, които изследват непредвидени пътища, като че ли се скитат по главната пътека, единствено с цел да се насладите, където и да води пътеката. Ланг Ланг беше в най -добрия си метод в някои от най -добрите от тях, като зашеметяващото оплаквано Op.33 No.4, където изместващите се пясъци на хармонията подсказват най -дълбоките усеща по -долу.
След толкоз доста интроспекция програмата изиска по -екстровертен край. В острия нищожен полонез на Шопен, който означаваше същински роб-като да бъдеш заловен в дебела на борба, целия звук и гняв, въпреки че е добре да знаеш, че Ланг Ланг към момента може да изхвърли рейм от двойни октави толкоз бързо, колкото всеки. Последваха тостове и две encores.
★★★ ☆☆
